Иржи Прошек се ражда на 25.12.1847 г. в гр. Бероун като син на шивач и пианистка. Получава степен бакалавър в специалност строителство на политехническия институт в Прага. По време на обучението си там завръзва контакти с млади хора от България, много близко приятелство например установява с Иван Драсов, един от най-близките приятели на поета революционер Христо Ботев. По-късно Прошек се сприятелява и с Петър Берковски, революционер, който го учи на българския език. След завършването си през 1869 г. Прошек пристига в България и се установява в село Алмалии (днес село Ябълково) заедно с други чешки и полски инженери. След като се сближава с представители на тайния революционен комитет в региона, основава заедно с тях Славянски дом, състоящ се от училище и читалище. Под предтекст, че провежда образователни дейности, Прошек основава първия международен таен революционен комитет. Също като българските патриоти и той жадува за освобождаването на българския народ от османското владичество, продължаващо столетия. През 1876 г. започва работа като кореспондент на европейски вестници и чрез работата си допринася за осведомяването на останалите европейски държави за случващото се в България. Прошек дори взима дейно участие в руско-турската Освободителна война. Заедно със своите приятели той демонтира 200 км. релси над Одрин (Едирне в Турция), заради което османската армия закъснява с 30 часа и навременното преразпределяне на силите към прохода Шипка е било осуетено. Благодарение и на това руснаците побеждават и така след обявяването на независимостта на българската държава Прошек получава от руския цар Александър II златна сабя и орден „Света Анна“. След освобождението Иржи Прошек се премества да живее в София. Той е първият стенограф на Народното събрание. Основател и член е на Славянска беседа и дружеството „Чех“ (1892 г.), известно време ръководи списание „Чешки сокол“, съосновател е на Ловджийско  дружество „Сокол“ и на Българското ин­же­нер­но-ар­хи­тек­тур­но дру­жес­т­во. През 1878 г. в България пристига и неговият брат Богдан (роден 1858 г. в Бероун). През 1884 г. двамата заедно основават най-модерната пивоварна на Балканския полуостров по това време. Това е и първата електрифицирана сграда в България със собствен генератор. Братята Прошек са построили също така първата печтница в София, където освен вестници се печатат и документи за царския дворец и държавните институции. Сред най-известните запазени сгради от семейство Прошек са Лъвов и Орлов мост в София, в чието проектиране участва и братовчедът на братята Прошек – арх. Вацлав Прошек.

Братя Прошек умират през 1905 г. само месец един след друг. Погребани са на Централните софийски католически гробища.

За голямата си любов и всеотдайност към България, братята Богдан и Георги Прошек са  посмъртно наградени през 2011г. от народно читалище „Славянска беседа 1880„ за големия им принос в културното и духовно развитие на страната ни след Освобождението.